Блясък в несъществуващото
Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла,
една единствена луна там грее,
но очите са затворени за нея.
Вървят навред тълпите онемели,
без посока,мисъл и надежда,
а там, в пространство неприветно
един безумен поглед се чернее.
Небето плаче тъжна песен,
капка подир капка се разлива,
а човекът в своите окови губи
остатъка от жалкия си свят.
И все там, проблясват и замират,
онези уморени стъклени очи,
страшни, празни и ужасни...
Очи без болка, без страдание...
... ... ... ... ...
БЕЗ ЖАЖДА за живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Тошева Всички права запазени
