Блясък в несъществуващото

                      „ ... очи без страдание..."

                                            (Гео Милев)

Стъклен свят в безвремие,

хора, загубени в мъгла,

една единствена луна там грее,

но очите са затворени за нея.

Вървят навред тълпите онемели,

без посока,мисъл и надежда,

а там, в пространство неприветно

един безумен поглед се чернее.

Небето плаче тъжна песен,

капка подир капка се разлива,

а човекът в своите окови губи

остатъка от жалкия си свят.

И все там, проблясват и замират,

онези уморени стъклени очи,

страшни, празни и ужасни...

Очи без болка, без страдание...

    ...   ...   ...   ...   ...

БЕЗ ЖАЖДА за живот!