7.02.2008 г., 9:13

Блясък в несъществуващото

776 0 1
 

 

Блясък в несъществуващото

 

                      „ ... очи без страдание..."

                                            (Гео Милев)

 

 

 

 

Стъклен свят в безвремие,

хора, загубени в мъгла,

една единствена луна там грее,

но очите са затворени за нея.

 

 

Вървят навред тълпите онемели,

без посока,мисъл и надежда,

а там, в пространство неприветно

един безумен поглед се чернее.

 

 

Небето плаче тъжна песен,

капка подир капка се разлива,

а човекът в своите окови губи

остатъка от жалкия си свят.

 

 

И все там, проблясват и замират,

онези уморени стъклени очи,

страшни, празни и ужасни...

Очи без болка, без страдание...

    ...   ...   ...   ...   ...

БЕЗ ЖАЖДА за живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В тази държава натам сме се запътили всички.... Ако така продължава скоро ще сме зомбирани всички.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...