Блясък в несъществуващото
Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла,
една единствена луна там грее,
но очите са затворени за нея.
Вървят навред тълпите онемели,
без посока,мисъл и надежда,
а там, в пространство неприветно
един безумен поглед се чернее.
Небето плаче тъжна песен,
капка подир капка се разлива,
а човекът в своите окови губи
остатъка от жалкия си свят.
И все там, проблясват и замират,
онези уморени стъклени очи,
страшни, празни и ужасни...
Очи без болка, без страдание...
... ... ... ... ...
БЕЗ ЖАЖДА за живот!
© Бианка Тошева All rights reserved.
