Бог и цар
Със змиите останах прокуден.
Пепелище от пламък поглъщащ.
Бог
и цар
в своя рай тъй безлюден.
Сам отричащ и сам вяра търсещ.
Със слуги - остарелите думи,
със съветници - книги във прах.
Бог
и цар
във дворец от безумие.
Защитен от дълбок ров от страх.
А до трона ми леден възвишен
празно твоето място мълчи.
Бог
и цар
във света ти предишен,
под корона от тръни кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Василев Всички права запазени
