Със змиите останах прокуден.
Пепелище от пламък поглъщащ.
Бог
и цар
в своя рай тъй безлюден.
Сам отричащ и сам вяра търсещ.
Със слуги - остарелите думи,
със съветници - книги във прах.
Бог
и цар
във дворец от безумие.
Защитен от дълбок ров от страх.
А до трона ми леден възвишен
празно твоето място мълчи.
Бог
и цар
във света ти предишен,
под корона от тръни кърви.
© Ивайло Василев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
