Бог, научи ме да плувам
Животът ми е побесняло море
и хо́ра, и мечти, останаха зад борда,
сърцето все успява да се събере,
изплетено от жилавата корда.
Напред, животът е прекрасен!
А всяка загуба заровена дълбоко,
Душевен стон почти безгласен
Бог остана някъде високо…
Но жива съм… и още дишам,
понякога сърцето ми прескача,
съдба ли бе да я опиша
или Божия, поставена задача?
На хоризонта има нещо ново,
надежда е и знам, че не сънувам,
миналото ми тежи като олово,
но животът научи ме да плувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
