Бог ни даде въздуха, земята, живота,
душата, сърцето, разума и Сина свой.
С Дух Божи освети нашата самотност,
най Святото за чедото лйбимо свое.
И кръста Синовен, тежък ни даде,
да го носим по пътя си житейски.
Дали ще сме Човеци, на Човека отдадени,
или съдници злобни библейски.
По тежеста на кръста ще познаем.
Той единствено пречиства ни като злато.
В края, ние тленните ще опознаем
живота си смислен и толкова кратък.
Дали ще бъдем будни, готови за Рая,
или в пъкъла огъня вечен ще делим?
Животът е кратък но и безкраен.
От нас зависят човешките ни бъднини.
Вземи в себе си Вярата, Надеждата!
Любовта Божия я вземай и раздавай!
Върви напред на душата с копнежите!
Любов, Кръст и Вяра съчетавай...!
06 04 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени