Бог вижда
Бог вижда, бях Върхът
на твоите любовни похождения.
Изкачи се, покори ме,
и втурна се към нови постижения.
Различен бях,
единствен по рода си,
но ти не спря, не наигра се.
Като кошута
разгонена за първи път
до един
елените опита,
като поклонник
цял живот грешил,
по храмове
не спря да скиташ.
Сега ме пъдиш всеки път
когато за покаяние се връщаш,
и чувства в огъня гориш
самотна когато ме прегръщаш...
Ще дойде ден
и уморена
глава на рамото ми ще положиш,
Нощта
ще се превърне в ден,
защото Ти без Мен не можеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
