4.08.2017 г., 1:18 ч.

Богата бедност 

  Поезия » Любовна
290 0 8

Тя беше кралица, а аз – кочияш.
Сърцето ми бедно изтръпна. За Бога!
Защо се получи това между нас?
Мъчителен старт на любов невъзможна...

Сияйна корона! Усмивка – сапфир!
Накъсана шапка... Раздърпани дрехи...
Беднякът се гмурна във златен ефир.
Властта го поведе по меки пътеки.

Ръцете му – груби! А нейните – гладки...
Нашарила устни с величествен грях,
обсипа бедняка с целувки и ласки,
дори във душата да имаше страх.

Измина се време. Богатата бедност
дари ги с дечица, усмивки, сълзи.
Изчезнало бреме! Животът е лесен!
И песен, не злато, пари и коли́.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??