Богата бедност
Тя беше кралица, а аз – кочияш.
Сърцето ми бедно изтръпна. За Бога!
Защо се получи това между нас?
Мъчителен старт на любов невъзможна...
Сияйна корона! Усмивка – сапфир!
Накъсана шапка... Раздърпани дрехи...
Беднякът се гмурна във златен ефир.
Властта го поведе по меки пътеки.
Ръцете му – груби! А нейните – гладки...
Нашарила устни с величествен грях,
обсипа бедняка с целувки и ласки,
дори във душата да имаше страх.
Измина се време. Богатата бедност
дари ги с дечица, усмивки, сълзи.
Изчезнало бреме! Животът е лесен!
И песен, не злато, пари и коли́.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Приятен ден! 
