Усмивката ми май остана
единственото ми богатство...
Превръща в обич всяка рана,
а болката - в лъчиста радост.
Със много нежност ме закриля
във пътищата ми нелесни...
Крепи душата ми със сила.
Без вяра, Боже, закъде сме?...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Прочетох с огромно удоволствие и наслада...
Нека Бог да умножи дните Ви!!!
Поздравления!!!