Докосната от Бог щом е родена,
тя с чуден глас на ангел е дарена.
Със песента и времето танцува,
като художник цветове рисува.
Рисува тя пейзажи, а душа трепери,
когато песента сърцето ми намери.
Красива муза с глас като на цвете,
разцъфва цвят от всичко чуто и прието.
Тя пее и със песен сякаш съществува,
реална ли е или всъщност я сънувам.
Къде ме водиш в светове далечни,
във красота обвити с музиката вечни.
Не, тази песен твоя си е нереална,
тя носи сила с красота фатална.
Лек за душата здрава или, ако страда,
Богиня музикална в своята естрада.
А песента си леко пуска като по наклон,
Богиньо моя пред таланта ти поклон!
© Петър Петров Всички права запазени