14.05.2010 г., 16:05

Бой с торти

865 0 3

 

 

Ще си счупя рождения ден,

както сторих с изкривеното огледало.

Той ми напомня за бръчките в мен

и остарялото тяло какво е,

през годината изживяло.

И тортата ще размажа в лицето на онази - Безоката,

която ме дебне от първия вик.

Дано да имам куража да ù го кажа:

"Само заради този миг

човек да живее си заслужава!

Тебеширената черта ще прескоча,

чак когато помиярския си живот съм излочил!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...