Боже мой, колко малко остана
БОЖЕ МОЙ, КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей,
повлекло водорасло на люспи, стиска пясък в кутийка кибрит,
бяха твоите устни тъй вкусни! – из мелтемите с дъх на сафрид,
пазя сухата клечка – тръстика, със която написах ти стих –
щом на дюните ти ме повика, и пристанах ти – слънчев жених,
черна мида от плажа в Несебър, крива фиба – от твойте коси,
старостта – бавен вятър от север, всеки спомен след теб окоси,
беше шепичка-две морска пяна, беше стих, беше сън, беше зов...
Боже мой, колко малко остана от прекрасната наша Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
