На Йо
Усмихна се, а аз разбрах,
че щом ми се усмихваш ме обичаш.
Звънлив отекна детският ти смях
и те облече в пурпур от величие.
Замаян ловех погледа мечтан -
очите-свян - пенливи като вечност.
Докоснах устните ти - сладък грях,
черешките изящни на неземното.
Навън небето странно притъмня -
прегърна ни, божествено намигна.
Далечината в бизкото докрай преля,
да приюти душите ни пристигнала.
© Младен Мисана Всички права запазени