16.06.2024 г., 18:42

Божествено

780 13 8

                                               На Йо

 

 

Усмихна се, а аз разбрах,
че щом ми се усмихваш ме обичаш.
Звънлив отекна детският ти смях
и те облече в пурпур от величие.
Замаян ловех погледа мечтан -
очите-свян - пенливи като вечност.
Докоснах устните ти - сладък грях,
черешките изящни на неземното.
Навън небето странно притъмня -
прегърна ни, божествено намигна.
Далечината в бизкото докрай преля,
да приюти душите ни пристигнала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За любовта,истинската!!!Поздрави ,Младене!!!
  • Благодаря ви за хубавите коментари и че поставихте в Любими стиха ми "Божествено": Елка, Ромашка, Ники Арт, Ани, Стойчо, Миночка!

    Благодаря и на некоментиралите, но поставили в Любими този стих: Петя, Асенчо, Лимеруна, Наташа!

    Пожелавам ви светла седмица и успешен старт на лято-2024 и ви поздравявам с една хубава песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=ePfX5lOs8sI
  • Много нежен, прочувствен и изпълнен с обич стих, Младен! Тук душата ти се е разляла, като река, досканала с любов бреговете си.
  • Затрогващи лирични космовидения!
    Поздравления, Младен!
  • Нежно, трепетно, звънливо е творението ти , Младене! Пристан, утеха,сладост
    Сърцето танцува валс,а вятърът е утешен,мълчи.
    Защото любовта е тази, която спасява винаги!
    Поздравления сърдечно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...