На Йо
Усмихна се, а аз разбрах,
че щом ми се усмихваш ме обичаш.
Звънлив отекна детският ти смях
и те облече в пурпур от величие.
Замаян ловех погледа мечтан -
очите-свян - пенливи като вечност.
Докоснах устните ти - сладък грях,
черешките изящни на неземното.
Навън небето странно притъмня -
прегърна ни, божествено намигна.
Далечината в бизкото докрай преля,
да приюти душите ни пристигнала.
© Младен Мисана All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
