Бойно поле за душата ми
БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне.
Навън врагът – невидим и жесток,
И всяка вечер в новините съска.
Човек най-сетне ще повярва в Бог.
Дали обаче не е твърде късно?
Говорим си по скайп или мълчим,
не смеем и да се прегърнем даже,
на метри стрелкаме се под очи,
къде сме – няма кой да ни покаже.
Като добичета в задушен дам,
сковани от страха и тишината...
Надежда искам само да ви дам
и да ви кажа, че сте мои братя.
Че даже да е пуст и тих градът,
кураж ще има, за да се сбогува.
Аз няма как да купя свобода,
която трябва да се отвоюва.
Валентина Йотова, 29 март 2020, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
