12.01.2006 г., 22:06

Болест

1.6K 0 3

Болест

 

Болестта е гадно нещо,

гадно е да бъдеш болен,

вирусът прегръща те зловещо

и те поглежда с поглед „долен”.

 

Болестта смразява те жестоко,

жестоко те смразява болестта,

от болка ти крещиш високо:

„Като оздравея, ще ти отмъстя!”

 

Болестта потайно поразява,

тайно ти ще бъдеш заразен,

и когато някой не внимава,

ще падне на легло сломен.

 

Болестта не хваща всеки,

може да не хванеш болестта,

може да не ходиш по аптеки,

ако не излизаш, а стоиш в дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балрог Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брейиии! Ти си направо, като един виден Америго Веспучи! Открил си континента на БОЛЕСТТА. Браво!!! Тцъ... тцъ... тцъ...
  • Ще обърна внимание на поучителните си строфи и няма да излизам повече от нас, а в редките случай ще се прокрадвам на пръсти за да не ме усети болестта...
  • харесва ми как започват строфите (клато изклщчим втората,където е просто инверсия). страхотно се получава. последните две строфи са много сполучливи. абе, яко е. пък и за зимата идеално

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...