12.01.2006 г., 22:06

Болест

1.6K 0 3

Болест

 

Болестта е гадно нещо,

гадно е да бъдеш болен,

вирусът прегръща те зловещо

и те поглежда с поглед „долен”.

 

Болестта смразява те жестоко,

жестоко те смразява болестта,

от болка ти крещиш високо:

„Като оздравея, ще ти отмъстя!”

 

Болестта потайно поразява,

тайно ти ще бъдеш заразен,

и когато някой не внимава,

ще падне на легло сломен.

 

Болестта не хваща всеки,

може да не хванеш болестта,

може да не ходиш по аптеки,

ако не излизаш, а стоиш в дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балрог Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брейиии! Ти си направо, като един виден Америго Веспучи! Открил си континента на БОЛЕСТТА. Браво!!! Тцъ... тцъ... тцъ...
  • Ще обърна внимание на поучителните си строфи и няма да излизам повече от нас, а в редките случай ще се прокрадвам на пръсти за да не ме усети болестта...
  • харесва ми как започват строфите (клато изклщчим втората,където е просто инверсия). страхотно се получава. последните две строфи са много сполучливи. абе, яко е. пък и за зимата идеално

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...