10.01.2018 г., 11:07

Болест

867 2 2

Нуждае се от теб дори нервната ми система,
ти си хапчето, което трябва да взема!
Трудно е да съм от теб далече,
имам нужда от лекарството си вече!

 

Ти ли си моят лекар личен,
за моята болест лека отличен,
побъркваш ли ме или ме съвземаш,
лекуваш ли ми нервите или ми ги отнемаш?

 

Каквото и да правиш сега ми трябва спешно,
лечението ти върху мен върви успешно,
целувките ти част от него ли са или как,
не знам, но имам нужда пак и пак.. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...