dickinson (Бина Влади)
87 730
12.02.2008 г., 14:26 ч.

Болест 

  Поезия » Друга
619 0 6
 

БОЛЕСТ

 

„Детският смях пречи на мнозина,

да чуят крясъка на тишината."

Артур Лундквист

 

 

Лицето и все по-мъничко става,

все по-големи са черните и очи.

Лежи в леглото, тиха, не шава.

Само чувам как тишината крещи.

 

Крещи тишината в детската стая,

рикошира в стената отсреща

и се връща победоносно, накрая

с мен да си поиска среща.

 

Огледах се. Помолих се на Бог.

За злото тихо благодарих

и ме обзе неземна любов,

в която себе си отново открих.

.................................................

По-ведро лицето и стана,

озарени са черните и очи.

А с тишината какво ли настана?

Тишината?!... тя просто мълчи.

© Бина Влади Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??