Болест
БОЛЕСТ
„Детският смях пречи на мнозина,
да чуят крясъка на тишината."
Артур Лундквист
Лицето и все по-мъничко става,
все по-големи са черните и очи.
Лежи в леглото, тиха, не шава.
Само чувам как тишината крещи.
Крещи тишината в детската стая,
рикошира в стената отсреща
и се връща победоносно, накрая
с мен да си поиска среща.
Огледах се. Помолих се на Бог.
За злото тихо благодарих
и ме обзе неземна любов,
в която себе си отново открих.
.................................................
По-ведро лицето и стана,
озарени са черните и очи.
А с тишината какво ли настана?
Тишината?!... тя просто мълчи.
© Бина Влади All rights reserved.
