5.11.2013 г., 22:26

Болест

560 0 0
Това сълзи ли са? Не, това са чувства, излизащи, напиращи - търсят място в своя Рай.   Бумтеж ли долавям? Не, това е викът на моето сърце. Незнаещо покой. Жадуващо топлина.
Пръстите ти са ледени... Не, те горят. Протягат се към теб - копнеят да се вплетат в твоите.
Устните ти са зачервени... Клепките ти се затварят... Тялото ти се гъне като змия... Да не би да си болна?
Не, нарича се любов!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...