5.11.2013 г., 22:26

Болест

548 0 0
Това сълзи ли са? Не, това са чувства, излизащи, напиращи - търсят място в своя Рай.   Бумтеж ли долавям? Не, това е викът на моето сърце. Незнаещо покой. Жадуващо топлина.
Пръстите ти са ледени... Не, те горят. Протягат се към теб - копнеят да се вплетат в твоите.
Устните ти са зачервени... Клепките ти се затварят... Тялото ти се гъне като змия... Да не би да си болна?
Не, нарича се любов!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...