5.11.2013 г., 22:26

Болест

543 0 0
Това сълзи ли са? Не, това са чувства, излизащи, напиращи - търсят място в своя Рай.   Бумтеж ли долавям? Не, това е викът на моето сърце. Незнаещо покой. Жадуващо топлина.
Пръстите ти са ледени... Не, те горят. Протягат се към теб - копнеят да се вплетат в твоите.
Устните ти са зачервени... Клепките ти се затварят... Тялото ти се гъне като змия... Да не би да си болна?
Не, нарича се любов!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...