14.08.2009 г., 0:17

Болезнена любов

1.1K 0 0

Как искам веч да те забравя,
но дори сега смс-а стар чета.
Как искам от болката да се избавя,
но не мога, трябваш ми сега!


Ако можех със сълзи да те залича,
океани и морета щях да изплача.
Ако можех с друг да те заменя,
щях да бъда със всеки по света!


Зная,че сега си с друга ти,
но аз те искам, поне ме разбери.
Никоя няма да те обича така,
както аз годините до сега!


Поне минута ако имах с теб,
щастливо ще е моето лице!
Но вече и надеждата бавно изчезва,
защото умира мъничкото ми сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...