Aug 14, 2009, 12:17 AM

Болезнена любов

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Как искам веч да те забравя,
но дори сега смс-а стар чета.
Как искам от болката да се избавя,
но не мога, трябваш ми сега!


Ако можех със сълзи да те залича,
океани и морета щях да изплача.
Ако можех с друг да те заменя,
щях да бъда със всеки по света!


Зная,че сега си с друга ти,
но аз те искам, поне ме разбери.
Никоя няма да те обича така,
както аз годините до сега!


Поне минута ако имах с теб,
щастливо ще е моето лице!
Но вече и надеждата бавно изчезва,
защото умира мъничкото ми сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...