11.07.2007 г., 9:09

Боли

1.3K 0 1
 

                  Боли


Една грешка, на пръв поглед малка,

доведе до много грешки от моя страна.

И отмина време, преди да прозрея истината жалка

и да разбера, че и аз посял съм лъжа.


Една грешка отне радостта от моя живот,

уби жестоко вярата във любовта,

накара ме да осъзная, че един порок

може да отнеме красотата от света.


А сега сърцето безмилостно боли

и умира бавно ден след ден.

Вече никога няма да погледна онези очи,

които ме обичаха и вярваха във мен.


Онези очи, които можеха да прощават

всички грешки от моя страна,

вече дори не могат да повярват,

че е тяхна моята душа.


Спомените бледи изтъняват и умират,

аз оставам сам в нощта.

А очите - бряг нийде не намират,

те не вярват вече в любовта.


Но... знам, че надеждата умира последна...

Аз пак ще търся път към твоето сърце!

И дори да не го достигна,

щастливо ще си спомням, че някога целувал съм твоето лице!

                                         Nick Dracula

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми Умело си преплел чувствата, надявам се са истински. И последния куплет с надеждата е добър завършек Мн успехчета и продължавай да пишеш така добре Аaa и една шестичка имаш от мен :P

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...