Боли!

През сърцето ми минава нож… Не! Това е ръка - ръката на болката!

Тя ме пронизва! Студено е! Боли!

Животът ми погива,

само съществуването ми остана!

За какво ми е?! Опърпано, отвсякъде със кръпки мръсни,

чиито шевове едвам удържат душата.

Защо?

Не! Студено е! Боли!

Всичко е толкова сложно

и ми се струва прекалено невъзможно!

Кръвта кипи,

изтича вече!

Какво?

Да си я събирам в канче, може би?!

Брутално убийство на духа!

Ние сме твари! Не! Ние сме екстракт от твари! Изцедени докрай!

И вече няма никой…

Самота… и съвършенство!

Да,

само че то е поне три живота на ляво по седмата пресечка

вдясно на кръстовището със счупените пътни знаци!

Не мога!

Тъмно е, а свети слънце!

Лицето ми изгаря от хиляди, милиони сълзи!

Душата гори, а тялото се дави!

ДОКОГА? Отговори ми!

Ха! Най-безсрамно ми подаваш сухата си ръка, с която прободе сърцето!

Не ми е нужна помощ! Не ми е нужно съжаление! Не и от теб… от никого!

Искам да зная!

Всичко… всичко!

Но то е вече нищо!

Нищо!

Ето я и стълбата! За рая… или за тавана?!

Ще се кача!

Птица!

Да, виждам я как безгрижно играе с ветровете!

НЕ!

Пръсна се на хиляди парчета и изчезна!

Стълбата внезапно се заклати и аз полетях!

Отново самота и студ!

Студено е!

Вече не боли!