Dec 12, 2007, 8:29 AM

Боли

  Poetry
652 0 1

Боли!

През сърцето ми минава нож… Не! Това е ръка - ръката на болката!

Тя ме пронизва! Студено е! Боли!

Животът ми погива,

само съществуването ми остана!

За какво ми е?! Опърпано, отвсякъде със кръпки мръсни,

чиито шевове едвам удържат душата.

Защо?

Не! Студено е! Боли!

Всичко е толкова сложно

и ми се струва прекалено невъзможно!

Кръвта кипи,

изтича вече!

Какво?

Да си я събирам в канче, може би?!

Брутално убийство на духа!

Ние сме твари! Не! Ние сме екстракт от твари! Изцедени докрай!

И вече няма никой…

Самота… и съвършенство!

Да,

само че то е поне три живота на ляво по седмата пресечка

вдясно на кръстовището със счупените пътни знаци!

Не мога!

Тъмно е, а свети слънце!

Лицето ми изгаря от хиляди, милиони сълзи!

Душата гори, а тялото се дави!

ДОКОГА? Отговори ми!

Ха! Най-безсрамно ми подаваш сухата си ръка, с която прободе сърцето!

Не ми е нужна помощ! Не ми е нужно съжаление! Не и от теб… от никого!

Искам да зная!

Всичко… всичко!

Но то е вече нищо!

Нищо!

Ето я и стълбата! За рая… или за тавана?!

Ще се кача!

Птица!

Да, виждам я как безгрижно играе с ветровете!

НЕ!

Пръсна се на хиляди парчета и изчезна!

Стълбата внезапно се заклати и аз полетях!

Отново самота и студ!

Студено е!

Вече не боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДМ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...