3.05.2008 г., 13:59

Боли

780 0 1

     Като есенни листа се стичат

от очите и посърнали сълзи...

Те бликнали са от тез, що се вричат,

верни да са до последни дни!

 

Безмилостният свят не ще помогне

отново с копнеж да се сберат,

защото никой, знам, не ще се трогне,

щастливи да са в тоз объркан свят!

 

Сълзите от очите им извират,

но няма кой с любов да ги дари,

тъга и горест, мъка страшна вливат,

а толкова е страшно, че... боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Вучкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...