Като есенни листа се стичат
от очите и посърнали сълзи...
Те бликнали са от тез, що се вричат,
верни да са до последни дни!
Безмилостният свят не ще помогне
отново с копнеж да се сберат,
защото никой, знам, не ще се трогне,
щастливи да са в тоз объркан свят!
Сълзите от очите им извират,
но няма кой с любов да ги дари,
тъга и горест, мъка страшна вливат,
а толкова е страшно, че... боли!