2.02.2008 г., 14:19

Боли

1.1K 0 8
 

Всели се в сърцето ми

страх необязден,

ужас заразен,

безчувствен и празен

Студ ме полази.

 

Как да те мразя?

И как да се пазя?

Смехът ти ме сряза

и ме премаза.

Прекрасен,

опасен...

 

И пак се пренасям

в свят.

На глас произнасям -

в цвят -

твоето име.

Кървят

устните ми.

Не могат да спрат...

 

И мълча!

И търпя!

Отново шептя

и целувам съня,

където сама

в огън и кръв

те създавам сега.

 

Боли! Пак вали

животът ти

в мойте очи,

кръвта ти -

в мойте сълзи,

топлината ти -

в мойте гърди...

 

Боли!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...