Боли
Всели се в сърцето ми
страх необязден,
ужас заразен,
безчувствен и празен
Студ ме полази.
Как да те мразя?
И как да се пазя?
Смехът ти ме сряза
и ме премаза.
Прекрасен,
опасен...
И пак се пренасям
в свят.
На глас произнасям -
в цвят -
твоето име.
Кървят
устните ми.
Не могат да спрат...
И мълча!
И търпя!
Отново шептя
и целувам съня,
където сама
в огън и кръв
те създавам сега.
Боли! Пак вали
животът ти
в мойте очи,
кръвта ти -
в мойте сълзи,
топлината ти -
в мойте гърди...
Боли!...
© Цвети Пеева All rights reserved.
