Боли ме, защото не си до мен, 

душата ридае от мъка по теб,

очите се пълнят със сълзи... 

стичат се, но когато са сами. 

Времето сякаш е спряло.Няма те!

Минутите в дни се превръщат, 

оглеждам се къде ли не, да зърна теб, 

да запечатам твоят силует. 

Нощите ми бяха любими и светли, 

тогава те виждах и всичко блестеше, 

тялото ми се радваше, щом е до теб, 

сгушено в твоето, прекрасен момент. 

Кога ще те видя? Къде си? 

Въпроси без отговор. Боли ме! 

Искам да сме двама отново, 

хванати за ръце и болката да изчезне.