Боли,но те обичам
Обичах те,
сега си само спомен...
Целувах те,
сега си просто лъжа...
И всеки миг със тебе бе вековен,
но оказа се, че жестоко греша.
Говореше ми мило и красиво,
докосваше ме нежно със ръце.
Изгарях - пламенна и дива,
чувствах как сърцето ми ще спре.
Онези дни бях тъй щастлива,
забравих всичко и всички покрай мен.
Онези дни аз знаех, че те има
и знаех, че ще бъдеш винаги до мен.
Но може би сляпа съм била тогава
или вярвала съм ти без спор,
а може би наивна съм била и млада
да мисля, че сме от един отбор.
Познавах те, но съм грешала -
не беше вече онова момче.
Мразех се, че съм разбрала,
че живота тече и тече...
И все пак, мислех, че съм те забравила,
но забравя ли се лесно твоето лице?
И все пак, мислех, че съм те оставила,
но не те остави моето сърце!
© Кристина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много тъжен стих....
-
В този стих виждам и моята история и знам точно какво чувстваш, но както си написала ти живота си тече и тече, хората се променят. Всичко отшумява с времето, но спомените винаги остават. Поздравявам те за страхотния ти стих!Продължавай да твориш
-
Ами да си призная честно в един момент си мисля, че вече всичко е минало за мен, а в друг не мога да се отърся от това което е било, но се боря с това или поне вече съм свикнала Благодаря за поздравите
-
така става обикновено,разумът говори едно,а сърцето си иска своето.
дано тази "болка" да е отшумяла- поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
че живота тече и тече...Аз чета и харесвам само такива неща, но това проиведение немога да го оценя.