4.06.2008 г., 7:32

Болка

1.9K 0 21

Болка

(посветено на близките ми  хора, които ми се присмиват

на моето творчество и ми причиняват болка)

 

О, вие, дребни и жалки душици -

в главата ви дрънкат монети,

обвити в пари сте,

но нямате нищо -

сърцето ви бедно,

душата ви - също.

Упреквате мен, че нямам си нищо,

че нямам аз банкови сметки.

О, вярно е, нямам такова богатство,

но туй, що след мен ще оставя,

са моите стихове скромни,

изпълнени с нежност, любов.

Тъй моята малка духовна звездица

във идните дни ще пребъде,

дори да е малка - следа ще остави

и някой дори ще събуди...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...