4.06.2008 г., 7:32

Болка

1.9K 0 21

Болка

(посветено на близките ми  хора, които ми се присмиват

на моето творчество и ми причиняват болка)

 

О, вие, дребни и жалки душици -

в главата ви дрънкат монети,

обвити в пари сте,

но нямате нищо -

сърцето ви бедно,

душата ви - също.

Упреквате мен, че нямам си нищо,

че нямам аз банкови сметки.

О, вярно е, нямам такова богатство,

но туй, що след мен ще оставя,

са моите стихове скромни,

изпълнени с нежност, любов.

Тъй моята малка духовна звездица

във идните дни ще пребъде,

дори да е малка - следа ще остави

и някой дори ще събуди...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...