Болка
(посветено на близките ми хора, които ми се присмиват
на моето творчество и ми причиняват болка)
О, вие, дребни и жалки душици -
в главата ви дрънкат монети,
обвити в пари сте,
но нямате нищо -
сърцето ви бедно,
душата ви - също.
Упреквате мен, че нямам си нищо,
че нямам аз банкови сметки.
О, вярно е, нямам такова богатство,
но туй, що след мен ще оставя,
са моите стихове скромни,
изпълнени с нежност, любов.
Тъй моята малка духовна звездица
във идните дни ще пребъде,
дори да е малка - следа ще остави
и някой дори ще събуди...
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
Прегръщам те и съм с теб.