Jun 4, 2008, 7:32 AM

Болка

  Poetry
1.9K 0 21

Болка

(посветено на близките ми  хора, които ми се присмиват

на моето творчество и ми причиняват болка)

 

О, вие, дребни и жалки душици -

в главата ви дрънкат монети,

обвити в пари сте,

но нямате нищо -

сърцето ви бедно,

душата ви - също.

Упреквате мен, че нямам си нищо,

че нямам аз банкови сметки.

О, вярно е, нямам такова богатство,

но туй, що след мен ще оставя,

са моите стихове скромни,

изпълнени с нежност, любов.

Тъй моята малка духовна звездица

във идните дни ще пребъде,

дори да е малка - следа ще остави

и някой дори ще събуди...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...