Jun 4, 2008, 7:32 AM

Болка

  Poetry
1.9K 0 21

Болка

(посветено на близките ми  хора, които ми се присмиват

на моето творчество и ми причиняват болка)

 

О, вие, дребни и жалки душици -

в главата ви дрънкат монети,

обвити в пари сте,

но нямате нищо -

сърцето ви бедно,

душата ви - също.

Упреквате мен, че нямам си нищо,

че нямам аз банкови сметки.

О, вярно е, нямам такова богатство,

но туй, що след мен ще оставя,

са моите стихове скромни,

изпълнени с нежност, любов.

Тъй моята малка духовна звездица

във идните дни ще пребъде,

дори да е малка - следа ще остави

и някой дори ще събуди...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...