Jun 4, 2008, 7:32 AM

Болка

  Poetry
1.9K 0 21

Болка

(посветено на близките ми  хора, които ми се присмиват

на моето творчество и ми причиняват болка)

 

О, вие, дребни и жалки душици -

в главата ви дрънкат монети,

обвити в пари сте,

но нямате нищо -

сърцето ви бедно,

душата ви - също.

Упреквате мен, че нямам си нищо,

че нямам аз банкови сметки.

О, вярно е, нямам такова богатство,

но туй, що след мен ще оставя,

са моите стихове скромни,

изпълнени с нежност, любов.

Тъй моята малка духовна звездица

във идните дни ще пребъде,

дори да е малка - следа ще остави

и някой дори ще събуди...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...