Болка
Лутах се сам в тъмнината
и зовеше те душата,
но ти не дойде,
а аз плаках като малко дете.
Всичко за мене беше ти,
а сега - край на моите мечти
за бъдещето наше светло.
И плача, не спирам,
пътя не намирам.
Къде сега си ти?
Търся те с очи,
не мога да те открия
и за теб сега ще пия.
Болката във вино давя
и проклинам една жена,
единствена докоснала се
до моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамян Атанасов Всички права запазени
