Лутах се сам в тъмнината
и зовеше те душата,
но ти не дойде,
а аз плаках като малко дете.
Всичко за мене беше ти,
а сега - край на моите мечти
за бъдещето наше светло.
И плача, не спирам,
пътя не намирам.
Къде сега си ти?
Търся те с очи,
не мога да те открия
и за теб сега ще пия.
Болката във вино давя
и проклинам една жена,
единствена докоснала се
до моята душа.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
