Болка
1K
0
3
Болка
Ти тръгна си не спря и не усети
сак нарани жестоко моята душа.
Боли ме, другите го забелязват.
Изчезна детското във моята душа.
И моля се безмълвно, безнадеждно,
но ти не чуваш писъка на наранената душа.
Очите тъжни гледат към звездите.
Сълзите падат в мократа трева.
Луната крие се зад облаците мрачни.
И тихо е във тъмната гора.
Не пеят птици.
Вятър не подухва.
Смълча се всичко...
И аз останах сам-сама.
послеслов:
Пристъпвам тихо.
Листчето оставям.
Ти спиш спокоен с другата жена...
Прости ми, отивам си завинаги сега...
Сърцето ми ридае безутешно.
Сърцето крие моята тъга.Ти тръгна си не спря и не усети
сак нарани жестоко моята душа.
Боли ме, другите го забелязват.
Изчезна детското във моята душа.
И моля се безмълвно, безнадеждно,
но ти не чуваш писъка на наранената душа.
Очите тъжни гледат към звездите.
Сълзите падат в мократа трева.
Луната крие се зад облаците мрачни.
И тихо е във тъмната гора.
Не пеят птици.
Вятър не подухва.
Смълча се всичко...
И аз останах сам-сама.
послеслов:
Пристъпвам тихо.
Листчето оставям.
Ти спиш спокоен с другата жена...
Прости ми, отивам си завинаги сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
