Jan 21, 2009, 9:03 PM

Болка 

  Poetry » Love
773 0 3
              Болка

 

Сърцето ми ридае безутешно.

Сърцето крие моята тъга.
Ти тръгна си не спря и не усети
сак нарани жестоко моята душа.

Боли ме, другите го забелязват.
Изчезна детското във моята душа.
И моля се безмълвно, безнадеждно,
но ти не чуваш писъка на наранената душа.

Очите тъжни гледат към звездите.
Сълзите падат в мократа трева.
Луната крие се зад облаците мрачни.
И тихо е във тъмната гора.

Не пеят птици.
Вятър не подухва.
Смълча се всичко...
И аз останах сам-сама.

послеслов:
Пристъпвам тихо.
Листчето оставям.
Ти спиш спокоен с другата жена...
Прости ми, отивам си завинаги сега...

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лично мнение - можеш да си преработиш стиха.
    Пример: в първите 8 реда 3 пъти се повтаря думата "душа". Намери начин да избегнеш тези повторения, ще се получи по-добре.
    Изобщо, огледай си стиха. Иска си преработка.
    Успех! Поздрави!
  • хареса ми!И наистина е болка!
  • Ако това е опит да се напише песен, определено не е сполучлив.
Random works
: ??:??