31.10.2012 г., 12:41

Болка

537 0 1

България за мен е болка.

От нея всеки ден отпивам

и все се питам още колко

остава... Ала не отивам

 

в далечни, чужди ми родини,

където и небето тегне.

И щом животът ми премине,

в пръст българска, аз знам, ще легна.

 

България за мен е болка.

Със нея всяка нощ заспивам.

В съня си ясно виждам колко

боли я. Знам и накъде отива...

 

Събуждам се. Недоумявам:

„Родино, майчице страдална,

какво ли още ни остава?

Открий ми тая важна тайна:

 

ще можеш ли отново горда,

велика, истинска, щастлива

на тоз живот да смачкаш мордата

и да възкръснеш по-красива?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...