България за мен е болка.

От нея всеки ден отпивам

и все се питам още колко

остава... Ала не отивам

в далечни, чужди ми родини,

където и небето тегне.

И щом животът ми премине,

в пръст българска, аз знам, ще легна.

България за мен е болка.

Със нея всяка нощ заспивам.

В съня си ясно виждам колко

боли я. Знам и накъде отива...

Събуждам се. Недоумявам:

„Родино, майчице страдална,

какво ли още ни остава?

Открий ми тая важна тайна:

ще можеш ли отново горда,

велика, истинска, щастлива

на тоз живот да смачкаш мордата

и да възкръснеш по-красива?”