18.11.2009 г., 15:11

Болка

1.1K 0 15

Жадни лъжи изпиват ме

в мрака. Оловни сълзи

ме настигат. Смазват ме

в здрача. Невинни очи

изстиват, спъват ме

и се влача.  Гонят ме мечти,

аз не плача. Разкъсват ме

в тъмнината. Кървави думи

в душата, повалят ме

на земята. Погребват ме

червеите на съдбата.

Оглозгват ме

с железни челюсти - жива...

но аз и на теб, и на тях

отдавна съм простила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...