18.11.2009 г., 15:11

Болка

1.1K 0 15

Жадни лъжи изпиват ме

в мрака. Оловни сълзи

ме настигат. Смазват ме

в здрача. Невинни очи

изстиват, спъват ме

и се влача.  Гонят ме мечти,

аз не плача. Разкъсват ме

в тъмнината. Кървави думи

в душата, повалят ме

на земята. Погребват ме

червеите на съдбата.

Оглозгват ме

с железни челюсти - жива...

но аз и на теб, и на тях

отдавна съм простила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...