Жадни лъжи изпиват ме
в мрака. Оловни сълзи
ме настигат. Смазват ме
в здрача. Невинни очи
изстиват, спъват ме
и се влача. Гонят ме мечти,
аз не плача. Разкъсват ме
в тъмнината. Кървави думи
в душата, повалят ме
на земята. Погребват ме
червеите на съдбата.
Оглозгват ме
с железни челюсти - жива...
но аз и на теб, и на тях
отдавна съм простила.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
