Жадни лъжи изпиват ме
в мрака. Оловни сълзи
ме настигат. Смазват ме
в здрача. Невинни очи
изстиват, спъват ме
и се влача. Гонят ме мечти,
аз не плача. Разкъсват ме
в тъмнината. Кървави думи
в душата, повалят ме
на земята. Погребват ме
червеите на съдбата.
Оглозгват ме
с железни челюсти - жива...
но аз и на теб, и на тях
отдавна съм простила.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
