18 нояб. 2009 г., 15:11

Болка

1.1K 0 15

Жадни лъжи изпиват ме

в мрака. Оловни сълзи

ме настигат. Смазват ме

в здрача. Невинни очи

изстиват, спъват ме

и се влача.  Гонят ме мечти,

аз не плача. Разкъсват ме

в тъмнината. Кървави думи

в душата, повалят ме

на земята. Погребват ме

червеите на съдбата.

Оглозгват ме

с железни челюсти - жива...

но аз и на теб, и на тях

отдавна съм простила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Чинтова Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....