29.10.2014 г., 7:51

Болка

479 0 4

Махнете народа!?

Прогонете го вън...?

Далеч от България.

Далеч от света...

И снобски живейте,

на шир и на длъж...

Плодете умразата ,

ваша навред.

С пъклена ярост

земята тровете.

И после да после

в самота черна и злобна.

Сами ще умрете!

 

Защо не знам,

но с таз умраза ...

Прогонихте не само

народа свой.

 Превърнахте

и таз страна красива

във отпадък.

И хората  във

странство да скитат!?

Не мили ,не драги ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плами благодаря за споделеното тъжно чувство!До нови!!!
  • Здравей и от мен, Ачо!
    Много тъжен, но и много истински стих си написал!
    За голямо съжаление точно така се случва в нашата държава.
  • Благодаря Тони!Найстина тъжна история!Радвам се че сподели!Поздрав!!!
  • Здрасти, Ачо!Стихотворението, което си написал започва с дълбока болка по род и родина:
    "Махнете народа!?
    Прогонете го вън...?
    Далеч от България.
    Далеч от света..."
    Ако продължа по-нататън ще мина през същото чувство до края .
    Ето това е истината, която е обхванала цяла България - болка и
    страдание.Поздравявам те за това силно патриотично чувсство!
    Поздравявам те и ти желая хубава вечер!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...