Болка
Тъй често казваме ,,боли ме''
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска,
често място в мисълта намира
и никога не ни докрай напуска,
даже и душата бавно да умира.
Не пита стари или млади,
не търси глупави, не чака умни,
не знае никакви прегради,
проваля празниците шумни!
Сълзи в очите ни извиква,
които преди миг се смеят
и да крещим ни предизвиква,
но все пак устните немеят!
А и от дявола по-черен
всеки своя болка има,
прикрива, че е неуверен,
иска все да граби, взима!
В разрушител се превръща,
насила всичко завладява,
не знае даже да прегръща,
някого да е за миг, престава.
Човекът в болката умира,
разкъсван безметежно,
да съществува вече спира,
това е сякаш неизбежно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Спасова Всички права запазени
