3.05.2010 г., 0:39

Болка...

Поезия » Бели стихове

2.3K 0 36

               Посята навред
               е само ненавист,
               дори и там...
               край вратите
               на храма
               измамно щедро
               зрее плодът
               на дива страст
               и омраза.

               По вълчи пътеки
               душите вървят,
               забравили
               що е милост
               и грях,
               жадни за мъст,
               с тропот див
               тъпчат тревите,
               всявайки страх.

               А някъде там...
               във сумрака
               на тъжни
               нощи и дни,
               плаха
               и съвсем сама,
               скрита
               в болката си тиха,
               все още
               оцелява сърна...

МУЗИKA>>> May it be

http://www.youtube.com/watch?v=L3j3Uk0S6cc&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

purpleinrock (Даниел Авдала)

Привет! Навсякъде "злото" и "доброто" са в противоречие, но често вървят ръка за ръка. За жалост "злото" повечето пъти успява да се наложи над крехкото и слабо "добро". Все пак, " в сумрака сред жадните за мъст души" оцелява "плаха, крехка и нежна сърна". Не всичко е загубено! Болката ражда надежда! Поздрави!

2011-02-11T20:12:02+02:00
Индиана (Криси)

Да, все още, мила...!!!
Магинка, прегръщам те!!!

2010-07-04T14:49:09+03:00
aza-9 (Пенелопи Клисурска)

Благодаря за удоворствието!

2010-06-14T20:23:07+03:00
ниана (Нина Сименова)

По вълчи пътеки
душите вървят...

А някъде там...
оцелява сърна...

Въпреки всичко, Маги!
И поезията оцелява!
Благодаря ти!

2010-05-18T17:11:52+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Силен стих,тя болката е навсякъде.

2010-05-11T10:33:55+03:00