Болка...
Посята навред
е само ненавист,
дори и там...
край вратите
на храма
измамно щедро
зрее плодът
на дива страст
и омраза.
По вълчи пътеки
душите вървят,
забравили
що е милост
и грях,
жадни за мъст,
с тропот див
тъпчат тревите,
всявайки страх.
А някъде там...
във сумрака
на тъжни
нощи и дни,
плаха
и съвсем сама,
скрита
в болката си тиха,
все още
оцелява сърна...
МУЗИKA>>> May it be
http://www.youtube.com/watch?v=L3j3Uk0S6cc&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
