3.05.2010 г., 0:39 ч.

Болка... 

  Поезия » Бели стихове
1982 0 36

 

 

 

               Посята навред
               е само ненавист,
               дори и там...
               край вратите
               на храма
               измамно щедро
               зрее плодът
               на дива страст
               и омраза.

               По вълчи пътеки
               душите вървят,
               забравили
               що е милост
               и грях,
               жадни за мъст,
               с тропот див
               тъпчат тревите,
               всявайки страх.

               А някъде там...
               във сумрака
               на тъжни
               нощи и дни,
               плаха
               и съвсем сама,
               скрита
               в болката си тиха,
               все още
               оцелява сърна...

 

 

                                    МУЗИKA>>> May it be

 

             http://www.youtube.com/watch?v=L3j3Uk0S6cc&feature=related

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??