May 3, 2010, 12:39 AM

Болка...

2.3K 0 36

 

 

 

               Посята навред
               е само ненавист,
               дори и там...
               край вратите
               на храма
               измамно щедро
               зрее плодът
               на дива страст
               и омраза.

               По вълчи пътеки
               душите вървят,
               забравили
               що е милост
               и грях,
               жадни за мъст,
               с тропот див
               тъпчат тревите,
               всявайки страх.

               А някъде там...
               във сумрака
               на тъжни
               нощи и дни,
               плаха
               и съвсем сама,
               скрита
               в болката си тиха,
               все още
               оцелява сърна...

 

 

                                    МУЗИKA>>> May it be

 

             http://www.youtube.com/watch?v=L3j3Uk0S6cc&feature=related

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет! Навсякъде "злото" и "доброто" са в противоречие, но често вървят ръка за ръка. За жалост "злото" повечето пъти успява да се наложи над крехкото и слабо "добро". Все пак, " в сумрака сред жадните за мъст души" оцелява "плаха, крехка и нежна сърна". Не всичко е загубено! Болката ражда надежда! Поздрави!
  • Да, все още, мила...!!!
    Магинка, прегръщам те!!!
  • Благодаря за удоворствието!
  • По вълчи пътеки
    душите вървят...

    А някъде там...
    оцелява сърна...

    Въпреки всичко, Маги!
    И поезията оцелява!
    Благодаря ти!

  • Силен стих,тя болката е навсякъде.

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...