3 may 2010, 0:39

Болка...

2.3K 0 36

 

 

 

               Посята навред
               е само ненавист,
               дори и там...
               край вратите
               на храма
               измамно щедро
               зрее плодът
               на дива страст
               и омраза.

               По вълчи пътеки
               душите вървят,
               забравили
               що е милост
               и грях,
               жадни за мъст,
               с тропот див
               тъпчат тревите,
               всявайки страх.

               А някъде там...
               във сумрака
               на тъжни
               нощи и дни,
               плаха
               и съвсем сама,
               скрита
               в болката си тиха,
               все още
               оцелява сърна...

 

 

                                    МУЗИKA>>> May it be

 

             http://www.youtube.com/watch?v=L3j3Uk0S6cc&feature=related

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет! Навсякъде "злото" и "доброто" са в противоречие, но често вървят ръка за ръка. За жалост "злото" повечето пъти успява да се наложи над крехкото и слабо "добро". Все пак, " в сумрака сред жадните за мъст души" оцелява "плаха, крехка и нежна сърна". Не всичко е загубено! Болката ражда надежда! Поздрави!
  • Да, все още, мила...!!!
    Магинка, прегръщам те!!!
  • Благодаря за удоворствието!
  • По вълчи пътеки
    душите вървят...

    А някъде там...
    оцелява сърна...

    Въпреки всичко, Маги!
    И поезията оцелява!
    Благодаря ти!

  • Силен стих,тя болката е навсякъде.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...