Препуска пак сърцето ми към къщи,
а болката в душата ми пълзи…
Небето даже сякаш ми се мръщи.
И тежко дишат старите лози.
Земята е напукана отдавна…
Мълчат изсъхнали стърнища и върби,
а някъде – оттатък хоризонта –
зората свири с хиляди тръби.
Кирпичената къща зад баира
едва стои на своите нозе.
И падат керемидите със трясък,
че няма кой греда да закове… ...