5.05.2007 г., 23:54

Болка

656 0 0
Защо те толкова харесах в мига, във който те видях?
Защо, когато те погледна, често чувствам даже страх...?
Мислех, че не те обичам, мислех, че ще мога да заспя.
Мислех, че ще мога да забравя, вярвах, че не е любов това.
Опитах се да те намразя, да скрия спомените някъде далече.
Опитах се сърцето да опазя, но осъзнах, че влюбена съм вече.
Опитвам се да го прикрия, за да не разбереш, че ме боли.
Опитвам, но не ще забравя за теб... за мен... за всичките лъжи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МЕРИ БЛИЙЖ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...