May 5, 2007, 11:54 PM

Болка

  Poetry
655 0 0
Защо те толкова харесах в мига, във който те видях?
Защо, когато те погледна, често чувствам даже страх...?
Мислех, че не те обичам, мислех, че ще мога да заспя.
Мислех, че ще мога да забравя, вярвах, че не е любов това.
Опитах се да те намразя, да скрия спомените някъде далече.
Опитах се сърцето да опазя, но осъзнах, че влюбена съм вече.
Опитвам се да го прикрия, за да не разбереш, че ме боли.
Опитвам, но не ще забравя за теб... за мен... за всичките лъжи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МЕРИ БЛИЙЖ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...