23.06.2007 г., 1:56

Болка

640 0 1
 

Когато нещо те боли

и то е тяло,

тогава дух не ти остава сякаш.

И викаш НЕГО,

за да ти ги вземе,

защото не знаеш кое от двете е по-болно.

Тогава пари ти дъхът,

езикът пиперлив е,

нараняващ,

най-близките,

защото други нямаш.

Защото искаш,

вярваш,

знаеш (смешно!),

че си двигателят на този свят

(уви, той само твой е!)...

И ето, болката се удвоява,

надежда и ... за ГОРЕ не остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...