Jun 23, 2007, 1:56 AM

Болка

  Poetry
638 0 1
 

Когато нещо те боли

и то е тяло,

тогава дух не ти остава сякаш.

И викаш НЕГО,

за да ти ги вземе,

защото не знаеш кое от двете е по-болно.

Тогава пари ти дъхът,

езикът пиперлив е,

нараняващ,

най-близките,

защото други нямаш.

Защото искаш,

вярваш,

знаеш (смешно!),

че си двигателят на този свят

(уви, той само твой е!)...

И ето, болката се удвоява,

надежда и ... за ГОРЕ не остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...